Бяхме някога деца ,сега сме над четиридесет години.

Всеки има свой дом , семейство деца и внуци.

Родени бяхме в България във  времето на комунизма .

Живеехме и бяхме щастливи

Ходихме на училище ,с ученически униформи .

 Животът ни бе различен ,ходихме на кино ,и ядяхме сладолед за двадесет стотинки .

Нямаше страх ,нямаше лъжци и измамници .

Над нас бе разперила крила милицията и, власта народна .

Живеехме и бяхме щастливи нямаше ,гладни хора ,нямаше безработни.

Настъпи време ,време на промяната , комунизма си отиде ,демокрацията дойде .

И настъпиха промените , свалихме униформите  и обухме дънките.

няма ги вече , заводите няма вече ТКЗС .

Няма , вече БКП има партии различни .

Пръснаха се нашите деца ,хлябът чужд да ядът по света .

Пръснаха се , щастие да търсят в чуждите страни.

Тъжни майки, децата си изпращат  .

Дай боже децата ни да са  добре . 

И молим се всеки ден ,живи и здрави да се върнат у дома .

Сега всеки грижи се за насъщният  хляб.

Картофи садиме, чушки лук и боб.

Вече сме различни и грижим се сега ,къщата да е пълна със радост ,здраве и храна.

Автор Ивайло Маринов



Антарктида е разположена около Южния полюс в областта, ограничена от Южната полярна окръжност. Заобиколена е от водите на три океана – Тихи, Атлантически и Индийски и е отдалечена от останалите континенти.

Протокът Дрейк я отделя от най-близко разположения континент – Южна Америка. Заема площ от около 14 млн. кв. км и се нарежда на пето място по големина сред континентите.

Първите изследователи, усетили ледения дъх на континента, са неизвестни ловци на тюлени и китове. От тях няма запазени карти за посетените южни острови.

Едва през 1820 г. Антарктида се разкрива пред погледите на руската експедиция, ръководена от Фадей Белингсхаузен и Ми­хаил Лазарев.

Епична е битката кой пръв да покори Южния географски полюс. Тя се води от двама мъже – норвежеца Руал Амундсен и британеца Робърт Скот, заедно с техните екипи.Съревнованието печели Амундсен, който пръв стига до полюса декември 1911 г.Антарктида е полюсът на студа. Там, в руската станция „Восток“, е измерена най-ниската температура на Земята (-89,2°С), а през 2010 г. чрез сателитни наблюдения в японската станция Купол Фиджи е регистриран абсолютният минимум на Земята (-93,2°С).

Районът на юг от полярната окръжност има особен слънчев режим, с редуване на полярен ден и полярна нощ. През летните месеци (декември, януари), когато е полярният ден, Антарктида получава максимално количество слънчева топлина, но бялата снежно-ледена повърхност подобно на гигантско огледало отразява в Космоса почти 85% от постъпилите слънчеви лъчи. Температурите остават отрицателни.

През зимата (юли, август), когато е полярната нощ, Антарктида не се огрява от слънчевите лъчи и температурите са много ниски. Във вътрешността средните месечни стойности достигат между -60°С и -70°С.



На 10 април 1912 г. Титаник – най-големият и най-луксозният плавателен кораб – напуска Саутхемтън, Англия в първото си пътуване към Ню Йорк Сити.

Преди самото отплаване стотици анулират билетите си, включително собственикът на този престижен плавателен съд – Дж. П. Морган и много от приятелите му банкери/индустриалисти.

Необяснимо оборудван с недостатъчно спасителни лодки, макар и способен да оцелее при фронтален сблъсък с всяко препятствие, носейки сигнални ракети за бедствие, в спокойни води с отлична видимост, Титаник се удря странично в айсберг в 11:40 вечерта на 14 април и потъва. 1522 умират.

Това странно прилича на гибелта на кораб, наречен „Титан”, предречена през 1898 г. в книгата „Безполезност” от Морган Робъртсън.

Бил ли е Титаник умишлено потопен?

1. Печално известният Дж. П. Морган, архитект на също толкова печално известната Банка на Федералния резерв и собственик на Уайт Стар Лайн, е трябвало да бъде на борда на Титаник на първото му пътуване, но мистериозно се отписва в последната минута „поради влошено здраве”.

Два дни след катастрофата Морган се намира в добро здраве в южна Франция. Дори само този факт пооставя под съмнение официалната история за Титаник.

Интересно е да се спекулира, дали ако Морган беше на борда и беше потънал с кораба, банковата му империя изобщо щеше да бъде основана, а светът да е свободен от настоящото банково подтисничество.

Дж. П. Морган също така имал няколко много ценни Бронзови статуи, които били свалени от Титаник само час преди да отплава?? Защо му е да прави това?

2. Толкова много пасажери отменили билетите си в последната минута, че пресата надушила това и така се родил клубът „Току-що изпуснали Титаник”, наброяващ няколкостотин члена, включително много от личните и професионални познати на Дж. П. Морган.

Много от тези богати индустриалисти по-късно основават Банката на Федералния резерв и натрупват състояние от безпрецедентната касапница на Първата световна война.

3. Сред тези на борда имало много индустриалисти, запътили се за Америка, за да се опитат да спрат учредяването на Банката на Федералния резерв. Тези могъщи мъже се противопоставяли на конкурентните предприятия на Морганови, Ротшилдови и Рокфелерови.

Ако бяха оживели, те щяха да използват богатството и влиянието си, за да блокират Федералния резерв и да се противопоставят на Първата световна война. Сред тях били Бенджамин Гугенхайм, Ида Щраус и Джейкъб Астор; всички от които потъват с Титаник.

4. Има куп доказателства, включително съдебномедицинско потвърждение от останките, че потъналият кораб всъщност бил двойникът на Титаник – Олимпик.Преди това Олимпик бил повреден при удар, което правело застраховката му невалидна, и бил подменен с Титаник и умишлено потопен като част от сложна застрахователна измама.

Каква е връзката между Федералния резерв и Титаник?

Обвито в мистерии и спекулации, потъването на Титаник има множество странни съвпадения и аномалии, като най-преобладаващата включва централната банкова система на правителството на САЩ – Федералният резерв, основан като частно учреждение през 1913 г.

Конспиративните теоретици вярват, че много от собствениците на Федералния резерв са били част от Илюминати – група посветени в Новия световен ред, ръководещи случването на определени събития, чрез които да заемат властни позиции.

През 1910 г. седем мъже се срещат на о. Джекил досами брега на Джорджия, за да заплануват Банката на Федералния резерв. Нелсън Олдрич и Франк Вандерклип представлявали финансовата империя на Рокфелерови (Илюминати). Хенри Дейвидсън, Чарлз Нортън и Бенджамин Стронг представлявали Дж. П. Морган (Илюминати).

Пол Варбург (Илюминати) представлявал банковата династия на Ротшилдови (Илюминати) в Европа. Ротшилдови били банковите посредници на Йезуитите и държат „ключа на богатството на Римокатолическата църква”.

Йезуитската връзка

Капитанът на Титаник, Едуард Смит, бил йезуитски “tempore co-adjutor”. Което значи, че не е бил свещеник, а Йезуит с къса роба. Теоретиците вярват, че Дж. П. Морган също е бил Йезуит и е поставил Смит за капитан на Титаник, както и за отговорник на построяването му.

Тези, които вярват в теорията, твърдят че Йезуитите служили на ордена си чрез професия и че както Морган, така и Смит, били запознати с плана. Смит бил плавал по водите на Атлантическия океан в продължение на 26 години и бил смятан за познавач на ледените води, които Титаник щял да прекоси.

Тези, които подкрепят теорията, вярват че трагедията на Титаник била планирана от самото начало. От недостатъчния брой на спасителните лодки, до изстреляните от борда сигнални ракети с грешния цвят, показващ празненство, а не тревога.

Теоретиците вярват, че невинните жертви и смъртта на над хиляда души била планирана – жертви на война, насочена към промяна на начина на действие на страната и света.

Целият свят знае какво се е случило на 14 април 1912 г. и как корабокрушението на Титаник става едно от събитията, променили света.

През декември 1913 г. в Съединените щати се появява системата на Федералния резерв. Осем месеца по-късно Йезуитите имат достатъчно средства чрез Банката на Федералния резерв, с които да започнат Първата световна война.



Случва се понякога насън да ни се присънват покойните ни близки или наши познати хора, припомня 365novini. Подобни сънища предизвикват нееднозначна реакция в хората. Някои смятат, че починалият ни се явява, за да даде знак, че е добре, други вярват, че това са игри на нашето съзнание.

Мненията могат да бъдат различни. Всеки вярва в това, което е близо до него. Позицията на църквата например е такава, че на такива сънища не трябва да се обръща голямо внимание, а по-често да се ходи в храма и да се почита паметта на починалите.

Позицията е правилна и напълно разбираема, за покойника няма нищо по-полезно от нашите молитви.

Ще ви изкажа своята гледна точка по този въпрос, тъй като съм се сблъсквал с подобни явления нееднократно, както са се сблъсквали и мои приятели и познати.

Често насън почналият роднина иска нещо или се оплаква от нещо, например, че му е студено. Как да постъпим в този случай? Аз бих ви препоръчал да поръчате помен на починалия в църквата.

В повечето случаи покойниците ни се явяват заради това, че рядко се молим за тях и рядко се сещаме, а на тях това им е много необходимо. Само по себе си те вече не могат да се молят и се уповават на нас, живеещите на Земята.

Бих ви посъветвал и да занесете на гробището нещата, които починалият иска. Или да дадете тази вещ като милостиня в църквата, може и на някой беден човек и по този начин те да поменат вашия починал близък.



34-годишен британец се ожени за любимата си няколко часа преди смъртта й, пише The Sun. На сърцераздирателната церемония в болничната стая присъствали няколко роднини.

Грег Питърс се запознал с 28-годишната Анна преди година и половина в сайт за запознанства. По време на пандемията двамата живеели заедно и планирали да се оженят. Всичко вървяло чудесно, докато преди дни Анна не се качила в колата си, за да отиде на работа. Няколко часа по-късно Питърс получил обаждане от болницата. От там му съобщили, че е претърпяла тежък инцидент.

„Тръгнах бързо към болницата. Докато шофирах, не бях много притеснен. Познавайки Анна, си мислех, че вероятно е със счупена ръка и всичко ще бъде наред“, разказва мъжът.

Когато обаче пристигнал, лекарите му казали, че е получила тежка черепно-мозъчна травма, несъвместима с живота, и се е наложило да бъде включена към апарат за изкуствено дишане. Медиците добавили, че няма никакъв шанс да бъде спасена и съвсем скоро ще бъде изключена от апарата.„Имах два часа с нея. Тя беше много красива, сякаш не е претърпяла злополука. Беше спокойна“, добавя той.

Тогава Питърс решил да се ожени за нея в болничната стая и поискал благословията на майка й. Жената подкрепила желанието на съкрушения от мъка мъж и той сложил пръстена, който някога бил на баба му, на пръста на Анна.

Двойката била благословена от викарий, поканен в болницата. Няколко часа по-късно 28-годишната британка починала.

Питърс признава, че единствената му утеха е мисълта, че органите на жена му са спасили живота на шестима души, сред които и дете, в чиито гърди бие нейното сърце.

„Знаехме, че имаме бъдеще заедно. Тя беше жената за мен. Беше перфектна. Говорихме за брак, тя знаеше, че иска шаферката й да бъде облечена в тюркоаз и искахме да създадем семейство“, казва още почерненият мъж. /jenata.blitz.bg/




Ето така изглeждаше читалище „Възраждане“ (преди това – Профсъюзен дом на културата „Георги Димитров“, в който се помещаваше и едноименното кино, а още преди това – Театър „Ренесанс“) по времето, когато се запознавах и навлизах в обсебващите дебри на класическата музика. Читалище „Възраждане“ – на няколко крачки от къщата на баба.

Тук се учех да свиря на пиано, на китара, а за известно време – и на състезателни танци. Може и да не е с днешната ярка, лъскава и помпозно отрупана с реклами фасада, но вътре пулсираше… Живот, ставаше нещо истинско, нещо красиво и необятно, извършваха се трансформации, посяваха се мечти.

Цветът на сградата беше по-мек и приятен, а вътре кипеше дух на творчество и съзидателност. На всеки, който пристъпеше прага, очите му засияваха, а духът му се изпълваше с вдъхновение и възторг. Що се отнася до малката китна градинка до сградата – вече безвъзвратно асимилирана – от нея останаха само най-мили детски спомени.

В това читалище се запознах със страхотни хора – сега изявени пианисти и артисти, с които и до ден днешен сме в най-прекрасни приятелски отношения.

Днес на това място витае друг дух. Той мен не ме интересува…, но ме боли, че с такъв лек замах у нас читалищата си отиват едно по едно, а тези, които, някак си, успяват да оцелеят… гледаш ги и ти става тягостно от вида им – смущаващ, тъжен, окаян, съсипан…

Жал ми е най-много за поколението, което и представа си няма какво е изгубило… днес, когато тези духовни огнища вече ги няма…

Aвтор: Антония Михайлова ladyzone.bg



Манифестация на пл. „Девети септември“ в София по повод годишнина от Великата октомврийска социалистическа революция, 60-те

На 25-ти октомври 1917 г. с въоръжено въстание в Петроград (днес Санкт Петербург) болшевиките предвождани от В.И. Ленин налагат диктатурата на пролетариата и установяват съветската власт в Русия.  Тази трета руска революция 75 години си има официално име – Великата октомврийска социалистическа революция /ВОСР/. 

Денят на революцията е обявен за празник още на следващата 1918 година, но тъй като по това време вече е въведен новият Григориански календар, той я измества.До самия разпад на Съветския съюз годишнината от революцията се отбелязва с червено в календара и е национален празник на най-огромната държава в света обединила в себе си 15 съюзни републики. От 1927 година, в чест на десетилетието от революцията, за празнични са обявени два дни – 7-ми и 8-ми ноември. 

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година, в Русия ВОСР се празнува вяло само на 7-ми ноември, а след 2005 г. става отново работен ден.Последният парад в СССР ознаменуващ победата на Октомврийската революция е проведен през 1990 година. Всяка година дотогова в чест на революцията се провеждат многохилядни манифестации на трудещите се, като главната от тях – на Червения площад в Москва, завършва с грандиозен  военен парад, който се предава директно по телевизията. По централните площади на градове в страната, хората маршируват носейки  червени знамена, транспаранти на Ленин и лозунги за партията и революцията.

Тъй като НРБ неофициално беше наричана 16-та съветска република, нямаше как да остане по- назад от Големия брат дори и в честването на празниците му. Така България се оказва единствената държава от социалистическия блок, която отбелязва годишнините от ВОСР не само като официален празник, но и със задължителна манифестация.

И ако бившият национален празник 9-ти септември, независимо от идеологическата помпозност и задължителните манифестации се бе превърнал в неформален празник за хапване и пийване, то на 7-ми ноември, трудещите се бързаха да отбият номера с манифестацията, а после да си лекуват настинката с греяна ракия.



Тя представлява три инжекции с хиалуронова киселина, която е по-твърда от онази, която поставям в устните си.Това сподели българското Барби Андреа Иванова. Навръх Димитровден притежателката на най-големите устни в света отпразнува своя рожден ден. 

Както бургаското изкушение сподели, най-щастливият за нея ден през годината е съчетан с козметичната процедура.„Тъй като няма как от първия път да има видима разлика, трябва да мине малко време и след два месеца да се явя на втора процедура с хиалуронова киселина. Това може да се повтаря до момента, в който съм удовлетворена от резултата“, допълни русокосата фурия, която в последните месеци разнообразява с визията на косата си и все по-често се появява в социалните мрежи със синя окраска.

До няколко дни Андреа ще се подложи и на нова, 26-а поредна интервенция за уголемяване на устните. Този път тя ще бъде безплатна, тъй като от клиниката по естетична хирургия и правят подарък заради честите посещения и подлагане на процедури.„

Иначе рождения ден го изкарах с приятели в апартамент под наем, за който платих 130 лв. за две вечери. Получих златна гривна, колие, книга и халат като подаръци. Много хубаво си изкарахме“, сподели още пред „България Днес“ Андреа Иванова, която все още обмисля дали да налее по 1200 кубика силикон във всяка от гърдите си, след като вече ги тунингова с по 600.


senzacia-bg.com не разполага с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантира за истинността и, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът й, освен ако не е авторска. Възможно е написаното в някой статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

КОНТАКТИ:

Популярни публикации