От рецептите на баба.Стара рецепта за вкусен пълнен шаран

Никулден е един от най-обичаните зимни празници. Празник на рибари, моряци, пътешественици и авантюристи, на банкери. На Никулден честваме празника на Свети Николай – господарят на целия подводен свят.

Народното предание гласи, че когато Господ разпределял света между шестимата братя светци Свети Йоан, Свети Илия, Свети Василий, Свети Петър, Свети Атанас и Свети Никола, за Свети Никола останали моретата и океаните. Затова той е надарен със силата да контролира морето, да спира ветровете или да усилва ураганите, когато се ядоса.Традицията повелява на този ден на трапезата ни да има пълнен шаран.Ето една стара изпитана рецепта за вкусен пълнен шаран на фурна.

Необходими продукти:

100 гр. oрeхoви ядки

2 глaви лук лук

4 cкилидки чecън

1 cтръкa рoзмaрин

1 връзкa прeceн мaгдaнoз

50 мл. бялo винo

1 лимoн

1 ч.л. чeрeн пипeр млян

1 ч.л. coл мoрcкa

1 ч.л. куркумa

1.л. мaщeркa

1 c.л. зeхтин

Нaчин нa пригoтвянe:

Измийтe и пoчиcтeтe шaрaнa. Нaпрaвeтe мaлки рaзрeзи oт двeтe cтрaни нa рибaтa. Oвкуceтe c пoдпрaвкитe. Нaкълцaният рoзмaрин и чacт oт чecънa нaпъхaйтe внимaтeлнo в нaпрaвeнитe рaзрeзи.

Зaдушeтe в мaлкo зeхтин нaрязaния нa cитнo лук и чecън. Пoдпрaвeтe c пoдпрaвки пo вaш вкуc. Дoбaвeтe oризa, вмecтo вoдa нaлeйтe бялo винo и зaдушeтe дo пoлугoтoвнocт. Прeмaхнeтe oт кoтлoнa и ocтaвeтe плънкaтa дa изcтинe и пoeмe oт aрoмaтитe.

Cчукaйтe oрeхoвитe ядки (нe мнoгo нa cитнo). Дoбaвeтe ги към плънкaтa зaeднo cъc cтaфидитe и cитнo нaрязaния мaгдaнoз.

Нaпълнeтe шaрaнa c плънкaтa, зaшийтe дoбрe и cлoжeтe в тaвa зa пeчeнe. Нaмaжeтe c мaлкo зeхтин и пoкрийтe c aлуминиeвo фoлиo.

Пeчeтe в прeдвaритeлнo зaгрятa фурнa нa 180 грaдуca oкoлo 30-40 минути. Извaдeтe oт фурнaтa. Нaрeжeтe рeзeнчeтa лимoн, кoитo пocтaвeтe внимaтeлнo в прoрeзитe нa рибaтa.

Върнeтe oбрaтнo във фурнaтa бeз aлуминиeвoтo фoлиo и дoпeчeтe дo злaтиcтo.

Пoднeceтe cъc cвeжa caлaтa.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Нямаше как да влезнеш в училище без униформа

Режимът да се носи униформа в училище беше изключително строг. По времето на социализма в България нямаше как да влезеш в училище без да си облечен в униформа. 

Момчетата носеха бяла риза и черен панталон, а момичетата трябваше да бъдат пременени в бяла блуза и дълга черна пола. На главата си момчетата носеха шапка с козирка, а девойките се кичеха с барета. Чавдарчетата бяха със синя връзка около врата, а пионерчетата - с червена. 

Комсомолците трябваше да носят значка на ДКМС. Никой не минаваше метър, защото знаеше, че го грози сериозно наказание за неспазване на този въведен ред.

На входа проверяваха дали ноктите са ни изрязани и дали сме приведени в прилежен вид.

Одобрявате ли това?

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Стефка Берова и Йордан Марчинков - легендарният дует в живота и на сцената

Двамата бързо се превръщат във всенародни любимци. Песента им "Семеен спомен за Поморие" буквално става национален химн на любовта. Песента е наградена през 1975 г. на конкурса "Песни за морето, Бургас и неговите трудови хора", както се казваше този конкурс някога. 

Зареждат се все песни, които се запяват от народа, като "Летим по пътищата бели", "Има една светлинка", "Моряци" и др. Стефка Берова и Йордан Марчинков стават най-популярният дует на родна сцена. 

Както самата певица разказва, изнасяли са над 800 концерта годишно, обикаляйки цяла България. Работят с най-добрите композитори: Атанас Косев, Мишо Ваклинов, Тончо Русев, Найден Андреев, Зорница Попова и др. През 1990 г. дуетът и бракът се разпадат...

През 1980 г. дуетът се представя на конкурса "Песни за морето" в Рощок, Германия, където печели втора награда. Заедно с оркестър "Сезони" Стефка и Данчо, както ги наричахме всички, тръгват и по чужбина - пеят при огромен успех в Русия, Германия, Чехия, Кипър, Италия, Португалия, Близкия изток, Мароко, Алжир и др.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Някога България печелеше 35 медала на олимпиада

Развитието на спорта в България през годините на социалистическото управление често е изтъквано като един от добрите примери за правилна намеса на държавата в дадена сфера. Истина е, че за кратко време развитието на спорта у нас претърпява значителни промени, които в крайна сметка водят до сериозни спортни успехи за България. 

Неговото значение нараства значително, а желанието на тоталитарната власт да го използва като част от своята пропаганда прави логично влагането на сериозни държавни средства в областта. Всичко това прави възможно на Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул малка България да спечели цели 35 медала (от които 10 златни), което да я нареди на 7-о място в класирането по медали пред държави като Франция, Италия и Китай. Зад тези успехи стои последователно провеждана държавна политика, чието детайлно разглеждане буди интерес.

Промените от 1944 г. заварват българския спорт в едно доста незавидно състояние. Поставените основи от швейцарските учители, които идват в България в края на XIX век, не са развити по най-правилния начин и до началото на 40-те години на XX век българската държава няма междрународни успехи в повечето спортни дисциплини. Новата власт идва с ясната представа, че спортните постижения могат да бъдат използвани както като средство за вярност към политиката на партията държава и като доказателство пред останалия свят за предимствата на строя. Въпреки това обаче промените в спорта не протичат с бързи темпове, особено в първите години на новата власт. Той все още остава сравнително встрани за политическия елит, като единственото, което се прави, е да бъде копиран изцяло съветският спортен модел, без да се вземе под внимание доколко той е подходящ за България. 

Постепенно нещата започват да се променят.Първите стъпки за централизация в управлението на спорта са предприети в края на 40-те години. През 1948 г. ВКФК (Висш комитет по физкултура и спорт) е утвърден като държавно-обществен орган с основна цел да насърчи участието на работещите в различни спортни организации. Това дава резултат и от близо 600 спортни клуба със 170 000 участници през 1944 г. през следващите няколко години тяхната бройка достига до 2260 клуба с близо 362 000 участници. Междувременно през 1952 г. България отново участва на олимпийски игри и печели първото си отличие – боксьорът Борис Георгиев взема бронз. 

Само четири години по-късно България има и своя първи олимпийски шампион, след като Никола Станчев печели злато в свободната борба. Междувременно у нас навлизат спартакиадите, а броят на местните Дружества за физическа култура и спорт (ДФС) нараства значително. Държавата все повече започва да вижда дивидентите, които може да извлече от спорта, и логично влага нови и нови средства в развитието му. Постепенно България се превръща в традиционен медалист от олимпийските игри, а в дисциплините вдигане на тежести, борба и художествена гимастика страната става абсолютен хегемон. Стига се дори и до ситуацията, в която български гимнастички са на първите три места в многобоя на Световното първенство по художествена гимнастика във Валядолид през 1985 г.

Безспорен връх българският спорт бележи на олимпийските игри в Сеул през 1988 г. Постиженията на родните спортисти се подсилват и от факта, че това са първите игри, в които задължително участват професионалисти, което ги превръща в едно наистина сериозно спортно предизвикателство за всеки един участник. Игрите в Сеул са уникални и с рекордния брой участници на тях, както и с близо 3-те милиарда души, които ги наблюдават по целия свят и които стават свидетели на българското спортно чудо. Със спечелените 10 златни медала, 12 сребърни и 13 бронзови страната се нарежда на престижното 7-о място в общото класиране по медали пред редица световни сили. Не са малко специалистите, които заявяват, че страната ни е била сериозно ощетена вследствие на допинг скандала, разразил се в лагера на родните щангисти, и че реалният брой на български златни медалисти е по-голям.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

20-те неща, по които ти личи от километри, че си расъл през 80-те и 90-те.

1. Бил си горд собственик на поне един лексикон.

2. По бюрото ти още има следи от лепенки от дъвки „Турбо“.

3. Знаеш наизуст движенията на Макарена.

4. Отлично знаеш какво значи фразата „Огън, следвай ме!“

5. Каквото и да прави кака Лара, никой и нищо не може да те накара да я намразиш.

6. Знаеш, че колело се спира с контра, а не със спирачка.

7. Като ти замирише на банани се сещаш за Нова година.

8. Още се надяваш да срещнеш оня, който пусна слуха за наркотиците в миришещите листчета и ти прецака „търговията“.

9. Опитвал си се да пренесеш печата на училищната лекарка върху извинителна бележка с варено яйце.

10. Купувал си си въшки в кибритени кутийки, или поне си се замислял да го направиш.

11. Ако се разтърсиш, може и да намериш старата си карта за видеотеката.

12. Знаеш какво е взаимодействието на молива с MC касетката.

13. Знаеш, че най-добрият стилизант за коса си остава водата и захарта… стига да не вали.

14. Още недолюбваш съседите с дуплекса.

15. Знаеш кой почуква два пъти за „да“ и един път за „не“… Или беше обратното?

16. Помниш какъв е бил твоят знак в детската градина.

17. „Свалял“ си любимите си песни от радиото и телевизора с помощта на касетофона.

18. Знаеш, че червилата само миришат вкусно.

19. За теб Микеланджело и Леонардо си остават преди всичко костенурки.

20. Още помниш регистрационния номер на първата кола на вашите.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Лични драми бележат живота на Тина Търнър-нямах добър живот, споделя легендата

"Нямах добър живот! Хубавото, което ми се е случило, не може да балансира лошото. Имах изпълнен с насилие живот и няма как да преинача този факт. Това е реалността!"

Израства в дом , в който майка ѝ и баща ѝ се бият постоянно. Когато е на 11 родителите ѝ се развеждат. Баща ѝ я изоставя, а майка ѝ никога не я е искала. Тина разказва свободно за бруталните сцени от брака ѝ с Айк Търнър. За сексуалното насилие в което побойника е използвал закачалки за дрехи. Принудена от " позорния си живот " , тя се опитва няколко пъти да се самоубие. В крайна сметка се отказа, за да спаси името си.

Лични драми бележат живота и.

През 2013 Тина получава инсулт , а три години по-късно е диагностицирана с рак на дебелото черво. Страхувайки се от химиотерапията, певицата решава да се лекува с хомеопатия. От това развива бъбречна недостатъчност. Съпругът ѝ Ервин и дава единия от бъбреците си. През 2018г. първородният ѝ син Крейг се самоубива.

Едно от най-популярните имена в шоубизнеса, тя е наричана още Кралицата на рокендрола. Търнър е определяна като най-успялата жена в рока, печелейки осем награди Грами и продавайки повече концертни билети от всеки друг солов изпълнител в историята. Комбинираните албумни и сингълни продажби наброяват общо около 100 милиона бройки по света. Известна е с енергичното си сценично присъствие, мощни вокали и дълготрайна кариера. 

През 2008 г. Търнър се връща от полуоттеглянето си, за да предприеме турнето „Тина!“ по повод на 50 години на сцената .Турнето на Търнър се превръща в едно от най-силно продаващите се представления за 2008 – 2009. Ролинг Стоун я нарежда на 63-то място в списъка на 100-те най-велики творци за всички времена. През 1991 г. получава място в Залата на славата на рокендрола.

Източник/ Уикипедия и материали от интернет.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мили спомени, от едно безвъзвратно отминало време...

Да ти продадат пресни кренвирши, сирене или кашкавал и завият в амбалажна хартия, да те изпрати майка ти до магазина със списък за пазаруване и да се върнеш с всички покупки и правилно върнато ресто, че и понякога с вафла от продавачката за награда, да чистиш надписи от химикал по чина с тебешир, в голямото междучасие да бързаш да извадиш ластик и да играеш на "ема, есаса.."

Момчетата да бързат да играят на лимки, сутрин преди да влезеш в училище, първа смяна да правите всички заедно в двора физарядка, да се строявате преди първия час по класове и да ви проверяват за връзки и бележници, да си носиш в джоба текстилна носна кърпа, а не хартиена, шоколад кума лиса да е най-вкусният на света,....

Ех ,спомени спомени, от едно безвъзвратно отминало време...

Споделете и вашите спомени в полето за коментар

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Писмо от непознатото съветско другарче Олга, от град Рига, написано през 1979-а.

Каква беше процедурата за намиране на непознато другарче, с което да подхванеш кореспонденция: учителката ни по руски ни предоставяше адреси на разни училища в СССР, докъдето желаещите да пишат и получават писма изпращаха заявките си.

По тази схема аз започнах много приятелства, но само 2-3 от тях просъществуваха за по-дълго от 5-6 години.

Въпреки, че е на руски, предполагам, че няма да се затрудните с това трогателно наивно по детски писмо, което беше очаквано с интерес и нетърпение.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ