Плуването и невероятните ползи от него/Видео+снимка/

Когато се говори за плуване, винаги първо се говори какви са неговите ползи за здравето. И това е така, но не бива да пропускаш и изключителния бонус на плуването – можеш да постигнеш невероятно добра форма и като плуваш неусетно се грижиш и за красотата си.

Плуването сваля килограми и извайва тялото

Плуването е един много приятен начин да оформиш тялото си красиво. С него не само ще свалиш килограми, но ще намалиш и обиколките на стратегическите места – талия, ханш, бедра. В същото време, тъй като плуването натоварва комплексно цялото тяло, то ще се стегне, а мускулите ти ще се оформят красиво. При плуване се изгарят толкова калории, колкото при аеробиката и при алпинизма. Само за половин час при умерено темпо се изгарят средно 270 калории, но ако увеличиш интензивността, може да достигнеш до изгаряне на 700 калории за един час. Тъй като съпротивлението на водата е 10 пъти по-голямо от това на въздуха, то за разлика от бягането и колоезденето, плуването не е само кардио, но и силова тренировка. Затова освен, че се губят килограми, се изграждат и мускулите.

Плуването тонизира кожата

При плуване в басейни с минерална вода, кожата ти се тонизира, насища се с минерални вещества, целулитът се изглажда и намалява. Като цяло кожата ти става мека, еластична и хидратирана. Накратко – тенът ти се озарява и ти засияваш!

Плуването и здравето

Едно от предимствата на плуването е, че може да го практикуваш целогодишно. Вече казах, че то натоварва комплексно цялото тяло, но освен за красив външен вид, плуването е много полезно за здравето и психиката ти. За съвсем кратък период започват да се наблюдават подобренията на здравословното ти състояние, но затова пък те са дългосрочни. Какво се случва?

Намаляват болките в гърба и кръста

Ако редовно посещаваш басейна, ще забравиш за болките в гърба и кръста от прекаленото седене пред компютъра и недотам активния начин на живот. Болките значително намаляват дори при хора с хронични болки в гърба. И затова са достатъчни дори само 2 пъти седмично посещение на басейна.

Подобрява се работата на мозъка

Ще се засили способността ти да се концентрираш, паметта ти и вниманието. Това е резултатът от плуването – защото се подобрява кръвообращението, увеличава се количеството кислород към мозъка, а това води до подобряване на всички жизнени функции.

Настроението ти ще се повиши

Плуването успокоява, създава чувството на свобода, на щастие. Повишава жизнеността и определно успокоява нервната система.

Тялото ти става по-гъвкаво

Плуването не само извайва мускулите ти. То прави тялото ти по-силно, но и по-гъвкаво. Във фитнеса мускулите стават по-обемисти и твърди, но по-малко гъвкави.

Регулира кръвното налягане

Доказано е, че при плуване се регулира кръвното налягане. Само за няколко седмици плуване, високите стойности на кръвното налягане се намаляват. Особено полезно е за хора с хипертония и заседнал начин на живот.

Подобрява работата на сърцето, намалява риска от диабет

Може да се каже, че плуването е перфектното кардио упражнение. То е аеробика за сърцето и го кара да работи по-добре. Подобрява се кръвообращението, намаляват се възпалителните процеси в организма, намаляват се нивата на холестерол, намалява риска от диабет.

Плуването помага при астма и респираторни проблеми

ВИДЕО:

Плуването подпомага работата на дихателната система и развива белите дробове. Много е ефективно при астма – плуването учи как да се правят повече движения с по-малко въздух. Именно за това се препоръчва на хора с астма не да бягат, а да плуват.

Доказано е, че плуването удължава живота. Накратко – ако искаш да направиш нещо добро, приятно и полезно за себе си – плувай! Време е да сложиш банските и да се гмурнеш в басейна.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Мария Калас, гръцкото сопрано, известно като "La Divina"

Една богиня в операта, която не успява да бъде обикновена жена.

Тя става легенда още приживе, боят се от нея, но и я обожават - символ на операта и любовта.

На 10 години изпълнява първите си арии от "Кармен" на Бизе.

На 16 дебютира на сцената на Атинската национална опера в "Тоска" на Пучини. Връща се в Америка, но кариерата не върви.

През 1947 години се запознава с Джовани Зенатело, който и предлага ролята на Джоконда в едноименната опера на Понкиепи.. Мария заминава за Верона, Италия. Това се оказало ключът към по-нататъшната и съдба.

44 години без Каста Дива.Поклон!

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Четири дни куче топли дете и го храни с млякото си по време на ужасно земетресение

На гробището Спитак в Армения сред стотици гробове със същата дата на смъртта - 7 декември 1988 г. - има един без кръст, звезда или снимка. На паметника има само име: Жужа.

По време на ужасно земетресение, което уби 25 000 души, Жужа - обикновен мелез - направи невъзможното. Тя спаси едногодишно момиченце, което беше с нея под развалините. Четири дни (!!!) кучето топлеше бебето с топлината си и вероятно го хранеше с млякото си - иначе как да обясним, че детето е оцеляло?

Когато спасителите пазеха минути мълчание, за да чуят живи хора под купчина камъни и пясък, Жужа излая. Но животните не бяха приоритет, хората са по-важни... И тогава Жужа направи нещо, което никога досега не беше правила - ухапа леко детето. Момичето започнало да плаче и благодарение на това и двамата - плачещото бебе и измършавото куче - били извадени изпод развалините.

Жужа живее със семейството на Лала Сарян още 12 години. И когато тя почина, роднините на Лала я погребаха на гробището Спитак сред други човешки гробове...

*в статията е използвана илюстративна снимка от интернет

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Сметки за ток за 2-стаен апартамент през 1972г. и сметка за консумация в заведение през 1983г./Снимки/

Десети ноември 1989 г. заварва България с уникално ниски цени на електроенергията. Токът за населението струва 4,5 ст./киловатчас по дневната тарифа и точно 2 ст. по нощната. Тези стойности важат за цялата страна. 

При социализма в НРБ цените на тока са се променяли най-много веднъж на петилетка. Например през януари 1970 г. дневната тарифа е била 2,2 ст./квтч, а нощната – 1 ст./квтч. Следващата промяна е от януари 1980 г. Тогава дневният ток поскъпва с 45% до 3,2 ст., но цената на нощния не мърда. Следващото увеличение през октомври 1985 г. обаче е жестоко. Дневната тарифа се вдига с 41% до 4,5 ст., а нощната скача двойно до 2 ст./квтч.

Трябва да се отбележи обаче, че цената на тока тогава се дотира от държавата (за част от населените места по пограничните райони ел.енергията е безплатна), няма допълнителни ставки като такса пренос, зелена енергия, ДДС и др., а поради изключително енергоемката ни икономика и износа на ток, края на 80-те са белязани и от режим на тока.

Сметките за парно към края на 80-те са около 20 лева на месец за тристаен апартамент,при стайна температура около +23°C +26°C, без топломер и енергоспестяващ регулатор. Температурата в жилищата тогава се регулира чрез отваряне на прозорците в жилището.

Сметка за консумация в старозагорско заведение през далечната 1983 година

С десет лева отиваш на ресторант и си хапваш мешана скара, салатка, ракия и питки и ти остават дори пари ! Ех, какви питки – с яйце и сирене бяха, а ракията бе чиста и натурална а не като сега. За мешаната скара какво да ви кажа – пържолка, кюфте и кебапче с шиш и гъбен сос и всичко това хубаво и родно с вкус, който помните повече от 30 години, но няма да го намерите сега.Вижте още:През 1974 г. в България се задава криза с тока, Живков отсича:

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Малко известно:През 1977 г. български работници стачкуват в СССР заради..една жена

Заплатите там са по-високи и позволяват на заминалите българи да спестят за Москвич или Жигули. Както и да донесат на връщане злато, хайвер и ленени чаршафи. Но не всичко е розово.

Преди 50 години, на 22 април 1970 г., в град Губкин в СССР пристигат първите 70 български строители. Те идват да помогнат да се преодолее липсата на работна ръка в района, предизвикана от комсомолския щурм за строителството на Лебединския рудно-обогатителен комбинат. В замяна на НРБ се предоставят така необходимите горива и суровини по силата на междуправителствена спогодба със СССР. 

Работниците получават по-високи заплати от тези, които биха взимали в България, и възможността да пестят и после да закупят с рублите си заветния Москвич или Жигули от „Кореком“, без да чакат десетилетие на опашка.Около 11 хиляди български строители се трудят 20 години в района, като строят предимно индустриални, но и жилищни сгради, както и детски градини. Договорът с българската строителна група е прекратен на 1 януари 1991 г. По това време в Губкин работят около 2000 българи, много от тях са със своите семейства, а за 20 години са сключени 400 интернационални брака. Поне 130 българи остават там със семействата си.

Отношението на местните към гурбетчиите обаче невинаги е дружелюбно и през късното лято на 1977 г. почти всички от работещите там българи обявяват стачка – не отиват на работните си места. Стачките в СССР, а и в НРБ, са единици и се смазват брутално. Но не и този път. Милицията е там, пред управлението на „Главболгарстрой“, но не се намесва.

Поводът за стачката е банален и в него е замесена жена. Българските строители получават две заплати – една руска и една българска. Това им осигурява доста по-висок стандарт от този на местните, което част от „пришълците“ обичат да демонстрират, защото им печели дамско внимание. Покрай това в навечерието на стачката български работник е пребит от група руснаци в ресторант. Негов сънародник успява да стигне до близките общежития, в които живеят българите, и събира група за помощ, после още една. Уличните битки между българските гурбетчии и руснаците продължават цяла нощ. Говори се за обърнати коли и кошове.

На сутринта дворът пред управлението на „Главболгарстрой“ е почернял от хора и нито един българин не отива на работа. Днес очевидците на събитието не си спомнят какви искания са имали стачниците и какво им е обещано от ръководството. И все още не могат да повярват, че известната със своята жестокост местна милиция не реагира по никакъв начин, а само охранява протеста. На следващия ден половината отиват на работа и след два дни стачката спира – след проявата на солидарност към пребития. А той не е бил единственият – има и доста други подобни инциденти, все заради „женски истории“.

Без месо, но с хайвер

Условията, при които са настанени българите, не са добри – работниците обитават общежития или многолюдни комунални квартири. Инженерният и техническият персонал, както и семействата им, живеят малко по-добре – в стандартни панелни апартаменти. Храната е дефицитна, в магазините изобщо няма месо.

„Успявахме да си купим само мършави неоскубани пилета от пазара. Основната ни храна, както и на руснаците, бяха картофите. Детски храни нямаше. Алкохол се продаваше само през деня от 10 до 12 часа. Руснаците ни се чудеха какво правим там“, разказва пребивавала там българка. В крайна сметка гурбетчиите завъртат търговия с коняк „Слънчев бряг“ и дрехи. Българските маратонки и анцузи се продават в пъти по-скъпо в СССР, като дори употребяваните дрехи вървят добре в оказионните магазини. В обратна посока българите изнасят основно руско злато, часовници, ленени чаршафи и хайвер.

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Един трогателен филм, който ни насълзяваше

След края на войната, завърналият се от фронта Андрей разбира , че всичките му близки са загинали, а дома му е напълно разрушен. 

Той започва работа, като шофьор на камион, лутайки се от град в град. Веднъж среща едно бедно, изгладняло момченце и му предлага да го повози с камиона. 

По пътя те си говорят и Андрей пита детето за родителите му. То отговаря, че баща му е изчезнал по време на войната, а майка му е загинала и че няма други близки и не знае от къде е всъщност. 

Андрей казва на момчето, че той е неговия баща, давайки надежда на него и на себе си за нов, по-добър живот. В изблик на радост, детето силно прегръща Андрей, обляно в щастливи сълзи и извиква: "Татенце, миличък аз знаех , че ще ме намериш!"....

...Такива покъртителни  трагедии се разиграват в почти всяко семейство в необятната славянска страна, опарено от огъня на жестоката война.  

И когато днес някои политици-ястреби и жалки соросоиди се опитват да ни промият мозъците и да ни насъскат срещу нашите братя по кръв, изкарвайки ги  войнолюбци и окупатори, искам да им кажа следното: "Народ който е преживял ужаса на най-страшната война и е дал 27 милиона  жертви, никога  не ще поиска отново да воюва! 

Той обаче знае, как да брани своята земя и свобода и ако се наложи  пак ще мине през огъня и смъртта, за да ги защити!"

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Спомени от СОЦА:Като ни биеха учителите"възпитателно", после ни биеха и вкъщи, ако някъде нещо учителя е пропуснал случайно

Основна тема в медиите тези дни е шамар, който изял 13-годишен ученик от учител в Сливен. И му дръпнал и ухото. А момчето чак повръщало в тях от стрес и майка му се появи по всички телевизии.

Че нас навремето ни биеха на почивки - първо учителите я с шамари, я с показалки, я ни мереха с ключове. И като ни биеха учителите, после ни биеха и вкъщи, ако някъде нещо учителя е пропуснал случайно. И си уважавахме учителите по наш си начин, а и родителите ни ги уважаваха. И никой не пискаше.

Учителят беше институция, а сега е изтривалка за комплексирани родители и лигави деца.

Говориш – шамар за врата , без домашно – я прав в ъгъла цял час с вдигнати ръце . Показалката му беше много яка , и много болеше от нея . Крали сме я безброй пъти , и пак си намираше нова  . Като изключим родителските срещи не помня да е викал родител в училище .Оправяше се сам . На родителските срещи се обясняваше , че класът слуша , класът е първи по успех  в общи линии е много доволен . Нямаше кой да му противоречи , ние си мълчахме в къщи . И станахме хора.

От нета..Вижте още:Учителката по руски в основното ни биеше с една тежка връзка с ключове

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ

Имало някога „Кравай“ – един сладък спомен от младостта

Баща ми беше роден през 1960. В най-красивите си двайсет е бил именно в онова бурно време на 80-те, когато вятърът на промените вече е духал по тези земи. Духал е отривисто и на пориви. Предимно от запад, предимно полулегално и предимно с вълни от западни банди, тайни касетки и плочи, истински дънки от Кореком и прекрасни събирания, които днес не можем дори и да си представим. 

И ако Коса ни разказва за легендарното хипи време, сексуалната и културна революция на 60-те години в западните общества, то у нас това легендарно време се случва малко по-късно. Ако трябва да сме точни – двайсет години по-късно. Не със същия мащаб и сила, не със същата символна характеристика и не със същия заряд, но все пак се случва. И това време е било лично наше си и легендарно. Приказката започва така: „Имало някога някъде Кравай..“

Соц, ама късен

80-те години у нас са време като никое друго от социалистическата ни история. Те още пазят строгите забрани на режима и крайните санкции, но са най-свободното десетилетие в рамките на несвободата. След Перестройката и политическите промени, наложени от Михаил Горбачов през 1985, и БКП е принудена да отпусне строгата идеологическа хватка на режима и да позволи, поне привидно някои свободи, особено на младите хора у нас. Това „отупскане“ дава възможност за глътка въздух на културния и младежкия фронт и за появата на нови форми на култура и развлечение, които биха били немислими в по-ранен етап на режима. Именно в средата и по-отчетливо в края на 80-те години у нас се заражда така наречената „неформална култура“, а с нея животът, най-вече в столицата и по-големите градове, става повече от любопитен.

Новите млади, нови култове и идеологии

Социалистическата младеж, доскоро организирана чинно в редиците на ДКМС, популярен сред младите просто като Комсомола, започва да иска да се държи и да слуша нещо различно. Нашите момичета и момчета от края на 80-те искат да се самоизразят и да заприличат на своите кумири от младежките западни банди, които тайно слушат. Те искат своята революция на младостта и започват на ръба на правилата малко по малко да я чертаят. Още от края на 70-те до края на 80-те години партията стриктно съблюдава броя на „организираната“ младеж в редиците на Комсомола, за да възпрепятства възможността младежта да се самоорганизира или свързва неформално. Освен че ги организира, държавата държи под око дори местата им за забавление – в архивни документи четем, че до 1982 у нас има множество заведения и 450 дискотеки, от които 99 са под ръководството на Комсомола. 

На фона на този стриктен контрол обаче държавата, под натиска на водената политика към гласност и преустройство и под напора на общественото мнение, започва да дава възможност на младите да имат своите места за себеизразяване. Така се раждат култовите софийски явки от 80-те години, които събират най-ярките представители на неформалната култура – музиканти, текстописци и велики градски персони, за които и до днес софийските улици пазят своите легенди. Култът вече отчетливо се променя, като нашите герои се позиционират не къде да е, а в центъра на София.Жив или умрял – на Кравай в 7

Неформалната младеж започва да изгражда своя парадигма, в която политическият култ към личността и идеологията е ясно заменен от култа към определени групи, неформални личности и практики. Създава се изцяло нова „младежка идеология“, почиваща на културни търсения и интереси, нямаща общо с политическите правила и догми. Компактните общности на хипари и битници, пънкари и уейвове, хевиметъли и рокери, обособили се под въздействието на различните музикални течения, променят изцяло външния си вид, средищата си и „старите си ритуали“. Новите градски пространства за среща вече са Попа, Кравай, Синьото, Паметникът на Съветската армия, Кристал, кино Дружба (днес кино Одеон), градинката на църква Св. Седмочисленици и др. Сред тях определено най-култовото място е Кравай. През 80-те Кравай е бистро на кръстовището на бул. 

Патриарх Евтимий и ул. Фритьоф Нансен, а в прилежащата му открита площ и градинка виждаме личности като Васил Гюров, Милена Славова, легендарния фронтмен на Нова генерация Димитър Воев и други градски агенти, които са карали милицията да почервенява само с появата си. Черни овърсайз дрехи, високи гребени, кубинки, нашивки, значки на банди и широки джинси. Както споделя един от участниците в процесите: „За Кравай са изписани тонове мастило. Мястото ражда повече легенди и от скандинавската митология. Символ на протеста и опълчването на „неформалните“ млади от края на 80-те срещу порядките на късния соц, епицентър на столичната метъл, пънк и ню уейв сцена, пространство, през което задължително трябва да минеш. 

През есента на 1985 някой каза, че на Кравай милицията не гони за дълги коси, якета с нашивки и гърбове на групи и така започнахме да ходим там. Постепенно си стана задължително жив или умрял да си на Кравай в 7″. На легендарните софийски явки се случва всичко – от пиене до късно с приятели, през свирене и пеене на песни, размяна на значки и касетки, до групиране за последващ купон в някой от софийските квартали. Както разказват присъствалите на легендарния Кравай: „Беше малко късче от 60-те, за които си знаехме само от филмите и касетките, пренесено в 90-те. Слушахме Джанис Джоплин, Джими Хендрикс, The Doors и Stones заедно със Sex Pistols, Clash, Кино и Ревю. Всичките бяхме софийски дришльовци с черни дрехи и кубинки. Култови личности нямаше, защото всичко живо беше култова личност. Местата бяха култ, компанията, приятелството, случките ден за ден бяха култ. Попа беше култ. Е, и Митко Воев е култ, разбира се!“.Концертите със или въпреки държавата

В началото неформалната култура у нас е категорично забранявана, след това донякъде и за малко позволявана, а в края на 80-те държавата не само не я забранява, а вижда, че няма да се справи с нея, и дори се опитва да я овласти. ДКМС започва да организира концерти за младежите в различни части на страната, като кани отчетливо алтернативни банди, защото знае, че младите им симпатизират. На върха на славата си са Кале, Ера, с култовите текстове на Любо Малковски, Нова генерация, Ревю, Джендема, Атлас, Клас, Ахат и др. Емблематичната за неформалите група Нова генерация дори има плоча, издадена от държавната Балкантон, която делят съвместно с Контрол – BG Rock 1 от 1989. 

Комсомола издава плочи с по половин страна и на още няколко от най-популярните тогава алтернативни банди. Едно от знаковите събития, белязали българската музикална сцена през 80-те години, несъмнено е и Първият софийски рок фестивал. Концертът е организиран от Университетския клуб за естетическо възпитание към Софийския университет. Датата е 15 май 1987, а на сцената на Летния театър излизат почти всички алтернативни групи тогава. Въпреки „свободата“, която партийното ръководство дава на младежта по време на фестивала, контролът остава и ражда една от митологизираните градски легенди за първата изява на групата Кале, която мигновено дава на състава култов статут. Както пише Владислав Христов: „Тя остава в митовете заради случилото се на сцената. 

Музикантите започват с парчетата Внуци и Чичо. На третото парче Епитаф на Кале обаче организаторите им изключват микрофоните и ги свалят от сцената“. Това предизвиква небивала реакция в публиката. Така приключва участието на Кале във фестивала, но бунтът на тримата остава в съзнанието на феновете и печели завинаги тяхната симпатия. Печели и неформалната култура, която заедно с останалите културни, политически и социални явления и натрупвания за периода свалят окончателно режима през 1989. Берлинската стена рухва, а с нея и разделението ни от така жадуваните западни банди, музика и звук. Вятърът на промените отвява статуквото и донася свободата. Поне в музиката – свободата и до днес продължава да звучи.

Текст:Михаела Самарджиева/Снимка-интернет/

НАУЧЕТЕ ПОВЕЧЕ